Directive 98/70/EC

Настоящата директива определя техническите спецификации по здравни и екологични съображения за горивата, които да се използват в превозни средства с двигатели с принудително запалване и компресионно запалване.

По смисъла на настоящата директива:

1. „бензин“ означава всяко летливо минерално земно масло, което е предназначено за двигатели с вътрешно горене с принудително запалване, за движение на превозни средства, които попадат в CN кодове 2710 11 41, 2710 11 45, 2710 11 49, 2710 11 51 и 2710 11 59 (13);

2. „дизелово гориво“ означава горивни масла, които попадат в CN кодове 2710 19 41 (13) и се използва за самозадвижващи се превозни средства, посочени в Директива 70/220/ЕИО и Директива 88/77/ЕИО;

3. „гориво, предназначено за използване за непътни мобилни съоръжения и трактори за селското и горското стопанство“ означава всяка течност, която е добита от нафта и попада в CN кодове 2710 19 41 и 2710 19 45 (13) , предназначени за използване в двигатели посочени в Директиви 97/68/ЕО (14) и 2000/25/ЕО (15);

4. „най-отдалечени региони“ означава Франция с оглед на френските отвъдморски департаменти, Португалия с оглед на Азорските острови и Мадейра, и Испания с оглед на Канарските острови.

За държавите-членки с арктически или сурови зимни условия максималната точка за дестилация от 65 % е 250 °С за дизелово гориво и бензин могат да бъдат заменени с максималната точка на дестилация от 10 % (об/об) при 180 °С.

1. Държавите-членки забраняват търговията на оловен бензин на тяхната територия не по-късно от 1 януари 2000 г.

а) Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 1 януари 2000 г. на тяхната територия може да се продава безоловен бензин само ако отговаря на екологичните спецификации, установени в приложение I.

б) Без да се засягат разпоредбите на буква а), държавите-членки, считано от 1 януари 2000 г., допускат търговията на тяхната територия на безоловен бензин, който отговаря на спецификациите на приложение III.

в) Държавите-членки също така гарантират, че не по-късно от 1 януари 2005 г. на тяхната територия може да се търгува безоловен бензин само ако отговаря на екологичните спецификации, установени в приложение III.

г) Без да се засягат разпоредбите на алинея в) държавите–членки вземат всички необходими мерки, за да се гарантира, че своевременно и не по-късно от 1 януари 2005 г., безоловният бензин с максимално съдържание на сяра от 10 mg/kg се продава на техните територии. Държавите–членки трябва да гарантират, че такъв безоловен бензин е в наличност на подходящо балансирана географска основа и е в съответствие във всяко отношение със спецификациите, посочени в приложение III.

Въпреки това, за най–отдалечените региони държавите–членки могат да предвидят въвеждането на бензин с максимално съдържание на сяра от 10 mg/kg. Държавите–членки, които прилагат настоящата разпоредба трябва съответно да информират Комисията. Комисията разработва указания, за да препоръча това, което представлява наличност на подходящо балансирана географска основа, по смисъла на настоящата алинея.

д) не по-късно от 1 януари 2009 г., държавите–членки гарантират, че безоловният бензин може да се продава на тяхна територия, само ако съответства на екологичната спецификацията, посочена в приложение III, с изключение на съдържанието на сяра, което трябва да е максимално 10 mg/kg.

3. Чрез дерогация от параграф 1 по молба на дадена държава-членка до Комисията, подадена не по-късно от 31 август 1999 г., може да се разреши да продължи да допуска търговията на оловен бензин най-късно до 1 януари 2005 г., ако държавата-членка може да докаже, че въвеждането на забрана би довело до тежки социално-икономически проблеми или не би осигурило цялостната полза за околната среда или здравето на хората и поради inter alia климатичната ситуация в съответната държава-членка.

Оловното съдържание на оловния бензин не може да надхвърля 0,15 g/l, а съдържанието на бензен трябва да съответства на спецификациите съгласно приложение I. Останалите стойности на спецификациите могат да останат непроменени в сравнение със сегашното състояние.

4. Независимо от разпоредбите на параграф 2, по молба на дадена държава-членка до Комисията, подадена не по-късно от 31 август 1999 г., може да се разреши да продължи да допуска търговията на нейната територия най-късно до 1 януари 2003 г. на безоловен бензин със съдържание на сяра, което не отговаря на спецификациите за съдържание на сяра съгласно приложение I, но не надхвърля настоящото съдържание, ако държавата-членка може да докаже, че за промишленото ѝ производство биха настъпили големи трудности при въвеждането на необходимите промени в производствените мощности през периода от датата на приемане на настоящата директива до 1 януари 2000 г.

5. Независимо от разпоредбите на параграф 2, по молба на дадена държава-членка до Комисията, подадена не по-късно от 31 август 2003 г., може да се разреши да продължи да допуска търговията на нейната територия най-късно до 1 януари 2007 г. на безоловен бензин със съдържание на сяра, което не отговаря на спецификациите за съдържание на сяра съгласно приложение III, но отговаря на изискванията на приложение I, ако държавата-членка може да докаже, че за промишленото ѝ производство биха настъпили големи трудности при въвеждането на необходимите промени в производствените мощности през периода от датата на приемане на настоящата директива до 1 януари 2005 г.

6. Комисията може да разреши дерогациите по параграфи 3, 4 и 5 в съответствие с Договора.

Комисията нотифицира държавите-членки и информира Европейския парламент и Съвета за своето решение.

7. Независимо от разпоредбите на параграф 1, държавите-членки могат да продължат да допускат търговията на малки количества оловен бензин със спецификациите, посочени във втората алинея на параграф 3 в размер на не повече от 0,5 % от общите продажби, които да се използват от стари автомобили от характерно естество и да се разпространяват чрез специални групи по интереси.

а) Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 1 януари 2000 г. на тяхната територия може да се търгува дизелово гориво само ако отговаря на екологичните спецификации съгласно приложение II.

б) Без да се засягат разпоредбите на буква а), държавите-членки, считано от 1 януари 2000 г., допускат търговия на тяхната територия на дизелово гориво, което отговаря на спецификациите на приложение IV.

в) Държавите-членки също така гарантират, че не по-късно от 1 януари 2005 г. на тяхната територия може да се продава дизелово гориво само ако отговаря на екологичните спецификации, установени в приложение IV.

г) Без да се засягват разпоредбите на алинея в), държавите–членки вземат всички необходими мерки, за да се гарантира, че своевременно, не по-късно от 1 януари 2005 г., дизеловото гориво с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg се продава на техните територии. Държавите–членки трябва да гарантират, че такова дизелово гориво е в наличност на подходящо балансирана географска основа и съответства във всяко отношение на спецификациите, определени в приложение IV.

Въпреки това, за най–отдалечените райони държавите–членки могат да предвидят специални разпоредби за въвеждане на дизелово гориво с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg. Държавите–членки, които прилагат настоящата разпоредба трябва съответно да информират Комисията.

д) не по-късно от 1 януари 2009 г. държавите–членки гарантират, при условията на разпоредбите на член 9, параграф 1, буква „а“, че дизеловото гориво може да се продава на тяхна територия, само ако съответства на екологичната спецификацията, определена в приложение IV, с изключение на съдържанието на сяра, което трябва да е максимално 10 mg/kg.

2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, по молба на дадена държава-членка до Комисията, подадена не по-късно от 31 август 1999 г., може да се разреши да продължи да допуска търговията на нейната територия най-късно до 1 януари 2003 г. на дизелово гориво със съдържание на сяра, което не отговаря на спецификациите за съдържание на сяра съгласно приложение II, но не надхвърля сегашното съдържание, ако държавата-членка може да докаже, че за промишленото ѝ производство биха настъпили големи трудности при въвеждането на необходимите промени в производствените мощности през периода от датата на приемане на настоящата директива до 1 януари 2000 г.

3. Независимо от разпоредбите на параграф 1, по молба на дадена държава-членка до Комисията, подадена не по-късно от 31 август 2003 г., може да се разреши да продължи да допуска търговията на нейната територия най-късно до 1 януари 2007 г. на дизелово гориво със съдържание на сяра, което не отговаря на спецификациите за съдържание на сяра, установени в приложение IV, но отговаря на изискванията на приложение II, ако държавата-членка може да докаже, че за промишленото ѝ производство биха настъпили големи трудности при въвеждането на необходимите промени в производствените мощности през периода от датата на приемане на настоящата директива до 1 януари 2005 г.

4. Комисията може да разреши дерогациите по параграфи 2 и 3 в съответствие с Договора.

Комисията нотифицира държавите-членки и информира Европейския парламент и Съвета за своето решение.

5. Държавите—членки да гарантират, че бензин, предназначен за използване за непътни мобилни съоръжения и трактори за селското и горското стопанство, който се продава на тяхната територия съдържа по-малко от 2 000 mg/kg сяра. До 1 януари 2008 г. най-късно максималното допустимо съдържание на сяра в бензин, предназначен за използване за непътни мобилни съоръжения и трактори за селското и горското стопанство трябва да бъде 1 000 mg/kg. Въпреки това държавите–членки трябва да изискват по-ниска граница или същото съдържание на сяра в дизелови горива, определени в настоящата директива.

Държавите-членки нямат право да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара на горива, които отговарят на изискванията на настоящата директива.

1. Чрез дерогация от членове 3, 4 и 5 и в съответствие с член 95, параграф 10 от Договора, държава–членка може да вземе мерки, за да изисква, на специални области, на нейната територия, горивата да могат да бъдат продавани, само ако са в съответствие с по-строги екологични спецификации от тези предвидени в настоящата директива за всички или за част от автомобилния парк с оглед опазване на здравето на населението в специални населени места или на околната среда в специфични и чувствителни по отношение на екологията и околната среда области в тази държава–членка, ако замърсяването на атмосферата или подпочвените води представлява или може основателно да се очаква, че ще представлява сериозен, периодично повтарящ се проблем за човешкото здраве или околната среда.

2. Държава-членка, която желае да се ползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, представя предварително своята молба с обосноваващите я мотиви до Комисията. Мотивите включват доказателства, че дерогацията зачита принципа на пропорционалност и няма да попречи на свободното движение на хора и стоки.

3. Държавата–членка, за която става дума трябва да представи на Комисията съответните данни за околната среда за въпросната агломерация или областта, както и за предвидените ефекти върху околната среда на предложените мерки.

4. Комисията незабавно предоставя получената информация на останалите държави-членки.

5. Държавите-членки могат да представят своите бележки по молбата и мотивите към нея в двумесечен срок от датата, на която Комисията е предоставила информацията.

6. Комисията взема решение по молбите на държавите-членки в тримесечен срок от датата, на която държавите-членки са представили своите бележки. Комисията взема предвид бележките на държавите-членки и ги уведомява за своето решение, като същевременно информира Европейския парламент и Съвета.

Ако в резултат на изключителни събития настъпи внезапна промяна в доставките на суров петрол или нефтопродукти, която би затруднила нефтопреработвателните мощности в дадена държава-членка да спазва изискванията за спецификациите на горивата по членове 3 и 4, държавата-членка информира за това Комисията. След като информира останалите държави-членки, Комисията може да разреши на съответната държава-членка да прилага по-високи пределно допустими стойности за един или повече горивни компонента за период, не по-дълъг от шест месеца.

Комисията нотифицира държавите-членки и информира Европейския парламент и Съвета за своето решение.

Всяка държава-членка може да отнесе решението на Комисията до Съвета в едномесечен срок от датата на нотификацията.

Съветът с квалифицирано мнозинство може да вземе различно решение в двумесечен срок от датата на сезирането.

1. Държавите–членки контролират спазването на изискванията на членове 3 и 4, по отношение на бензина и дизеловото гориво на базата на аналитични методи, посочени в Европейските стандарти EN 228: 1999 и EN 590: 1999 съответно.

2. Държавите–членки установяват система за мониторинг на качеството на горивото в съответствие с изискванията на съответният Европейски стандарт. Използването на система за мониторинг на качеството на алтернативното гориво може да бъде позволена, в случай че такава система гарантира също толкова достоверни резултати.

3. Всяка година до 30 юни държавата–членка представя доклад за данните за качеството на националното гориво за предходната календарна година. Първият доклад се представя до 30 юни 2002 г. От 1 януари 2004 г. форматът на този доклад ще отговаря на описания в съответния европейски стандарт. В допълнение държавите–членки докладват за целия обем бензин и дизелово гориво, продадени на тяхна територия и за обема на безоловния бензин и дизеловото гориво, продадени с гориво с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg. Освен това, държавите–членки докладват всяка година за наличността на подходящо балансирана географска основа за бензин и дизелово гориво с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg, които са продадени на нейната територия.

4. Комисията гарантира, че информацията, предадена съгласно параграф 3 се разпространява бързо чрез подходящи средства. Комисията публикува годишно и за първи път на 31 декември 2003 г. доклад за действителното качество на горивото в различните държави–членки и географския обхват на горивата с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg, с цел да представи общ преглед на данните за качеството на горивата в различните държави–членки.

1. До 31 декември 2005 г. най-късно Комисията трябва да преразгледа спецификациите за горивото от приложения III и IV с изключение на съдържанието на сяра и да предложи изменения и допълнения, ако е целесъобразно, като се придържа към настоящите и бъдещите изисквания на законодателството на Общността в областта на емисиите от превозните средства и качеството въздуха и свързаните с това цели. По- специално Комисията разглежда:

а) необходимостта от всяка промяна до крайната дата за пълно въвеждане на дизелово гориво с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg, за да се гарантира, че няма цялостно покачване емисиите на парникови газове. Този анализ ще разглежда развитието на технологиите за рафиниране, очакваните подобрения за икономия на гориво на превозните средства и степента, в която технологиите за ефективност на горивото са въведени в автомобилния парк;

б) последствията от новото законодателство на Общността, определящи стандартите за качество на въздуха за вещества като полициклични ароматни въглеводороди;

в) резултатите от преразглеждането, описани в член 10 на Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г., свързани с ограничените стойности на серен диоксид, азотен диоксид и окиси на азота, частиците и олово във въздуха (16);

г) резултата от преразглеждането на различните задължения на японските (17), корейските (18) и европейските (19) автомобилни производители за намаляване потреблението на гориво и емисии на въглероден диоксид на новите леки автомобили в светлината на промени в качеството на горивото, въведени с настоящата директива и напредъкът за постигане на целта на Общността 120 g/km за средна емисия на СО2 за превозно средство;

д) резултатът от преразглеждането, изисквано от член 7 на Директива 1999/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисиите на газове и механични замърсители, изпускани от използваните за задвижването на превозни средства двигатели, както и срещу емисиите на замърсяващи газове от двигатели с принудително запалване/с искрово запалване с природен газ или с втечнен нефтен газ, предназначени за задвижване на превозни средства, и изменяща и допълваща Директива 88/77/ЕИО на Съвета (20) и потвърждението на задължителния стандарт за NOx емисия за мощни двигатели;

е) ефективното функциониране на новите технологии за намаляване на замърсяването и въздействието на металните добавки и други проблеми, свързани с техните характеристики и разработване, оказващо влияние върху международните пазари за горива;

ж) необходимостта да се насърчава въвеждането на алтернативни горива, включително биогорива, както и необходимостта да се въвеждат промени на някои параметри в спецификациите на горивата, за конвенционални и алтернативни горива, например промяна на максималните граници за летливост на бензин, съдържащи се в тази директива, изисквано нейното приложение за смеси на биоетанол с бензин и всяка последвала необходима промяна в EN 228:1999.

2. Когато се разглежда предложението за следващия етап от стандартите за емисии от дизелови двигатели в нетранспортни превозни средства, Комисията трябва да утвърди паралелно с това изискваното качество на горивото. Като прави това Комисията взема под внимание значението на емисиите от този сектор, общите ползи за здравето и околната среда, последствията в държавите–членки по отношение на разпространение на горива и цените и ползите от по-ограниченото ниво на сяра, отколкото в момента се изисква за гориво за дизелови двигатели в нетранспортни приложения и след това да уеднакви съответните изисквания за качество на горивото за нетранспортни приложения с транспортния сектор до определена дата, която понастоящем се очаква да бъде 1 януари 2009 г., за да бъде потвърдено или изменено и допълнено от Комисията в нейния преглед за 2005 година.

3. В допълнение на разпоредбите на параграф 1 Комисията може, наред с другото, да представи:

— предложения, които отчитат конкретната ситуация със затворените транспортни паркове и нуждата да бъдат предложени нива на спецификации на специалните горива, които те използват;

— предложения, определящи нива на спецификации, приложими за течни нефтени газове, природния газ и биогоривата.

Държавите–членки определят санкциите, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Определените глоби трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи.

1. Методите за измерване, които следва да се прилагат във връзка с параметрите, определени в приложения I и III, са тези аналитични методи, определени в Европейския стандарт EN 228:1999. Методите за измерване, които следва да се прилагат във връзка с параметрите, определени в приложения II и IV, са тези аналитични методи, определени в Европейския стандарт EN 590:1999. Държавите-членки могат да приемат аналитичните методи, определени в стандартите за замяна EN 228:1999 или EN 590:1999, както е подходящо, ако може да бъде показано, че те имат поне същото ниво на прецизност, както аналитичните методи, които заместват. В случай че привеждането в съответствие на разрешените аналитични методи към техническия прогрес е необходимо, измененията и допълненията да бъдат приети от Комисията в съответствие с процедурата по член 11, параграф 2.

2. Адаптирането не може да доведе до преки или косвени изменения на приетите допустими стойности, определени в настоящата директива или промени в крайните срокове за тяхното прилагане.

1. При позоваване на настоящия член се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО (21), като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

2. Комитетът приема свой процедурен правилник.

1. Директиви 85/210/ЕИО, 85/536/ЕИО и 87/441/ЕИО се отменят, считано от 1 януари 2000 г.

2. Директива 93/12/ЕИО се изменя, като се заличават член 1, параграф 1, буква б) и член 2, параграф 1, считано от 1 януари 2000 г.

1. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юли 1999 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези мерки от 1 януари 2000 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7 от Директива 85/210/ЕИО, доколкото се отнася до съдържанието на бензол в бензина по член 4 от настоящата директива, до 1 януари 2000 г. не се прилага към Австрия.

Настоящата директива влиза в сила на датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ЕКОЛОГИЧНИ СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ГОРИВАТА, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ПАЗАРА И СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, СНАБДЕНИ С ДВИГАТЕЛИ С ПРИНУДИТЕЛНО ЗАПАЛВАНЕ

Тип: Бензин

ЕКОЛОГИЧНА СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ГОРИВАТА, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ПАЗАРА И СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С ДИЗЕЛОВИ ДВИГАТЕЛИ

Тип: Дизелово гориво

ЕКОЛОГИЧНИ СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ГОРИВА, КОИТО СА ПРЕДЛАГАНИ НА ПАЗАРА И СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОИТО СА СНАБДЕНИ С ДВИГАТЕЛИ С ПРИНУДИТЕЛНО ЗАПАЛВАНЕ

*Тип:*Бензин

ЕКОЛОГИЧНИ СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ГОРИВА, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ПАЗАРА ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С ДИЗЕЛОВИ ДВИГАТЕЛИ

*Тип:*Дизелово гориво

(1) ОВ С 77, 11.3.1997 г., стр. 1 и

ОВ С 209, 10.7.1997 г., стр. 25.

(2) ОВ С 206, 7.7.1997 г., стр. 113.

(3) Становище на Европейския парламент от 10 април 1997 г. (ОВ С 132, 28.4.1997 г., стр. 170), Обща позиция на Съвета от 7 октомври 1997 г. (ОВ С 351, 19.11.1997 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 18 февруари 1998 г. (ОВ С 80, 16.3.1998 г., стр. 92). Решение на Европейския парламент от 15 септември 1998 г. (ОВ С 313, 12.10.1998 г.). Решение на Съвета от 17 септември 1998 г.

(4) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/69/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 1.).

(5) ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 33. Директива, последно изменена с Директива 96/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 40, 17.2.1996 г., стр. 1).

(6) ОВ L 100, 19.4.1994 г., стр. 42.

(7) ОВ L 316, 31.10.1982 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Директива 94/74/ЕO (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 46).

(8) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 98/48/ЕО (ОВ L 217, 5.8.1998 г., стр. 18).

(9) ОВ L 96, 3.4.1985 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(10) ОВ L 334, 12.12.1985 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Директива 87/441/ЕИО на Комисията (ОВ L 238, 21.8.1987 г., стр. 40).

(11) ОВ L 74, 27.3.1993 г., стр. 81.

(12) ОВ С 102, 4.4.1996 г., стр. 1.

(13) Изброяването на CN кодовете като специспецифицирани в ОМT, изменена с Регламент (ЕО) № 2031/2001 на Комисията (ОВ L 279, 23.10.2001 г., стр. 1).

(14) ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1; Директива, изменена с Директива 2001/63/ЕО на Комисията (ОВ L 227, 23.8.2001 г., стр. 41).

(15) ОВ L 173, 12.7.2000 г., стр. 1.

(16) ОВ L 163, 29.6.1999 г., стр. 41; Директива, изменена с Решение 2001/744/ЕО на Комисията (ОВ L 278, 23.10.2001 г., стр. 35).

(17) ОВ L 100, 20.4.2000 г., стр. 57.

(18) ОВ L 100, 20.4.2000 г., стр. 55.

(19) ОВ L 40, 13.2.1999 г., стр. 49.

(20) ОВ L 44, 16.2.2000 г., стр. 1.

(21) Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23).